Правилни решения за стълбата

Във всеки проект на къща са заложени мястото, размерите, видът и разпределението на функционална стълба, отговаряща на съответните стандарти.

Когато стълбата не е проектирана или изпълнена правилно и поради това тя е неудобна или неестетична, се търсят решения за конкретния проблем. При готов отвор за стълба в едно помещение не е добре да се търси ново място за отвор, което да отслаби носещата плоча. Когато се прави връзка с горен етаж на място, където по проект не е предвидена стълба, но в конкретния случай се налага да се позиционира именно там, се правят нужните проверки и изчисления за пробиване и заздравяване на отвор, както и за укрепване на съществуващите стени, плоча и конструкции.

От гледна точка на конструкцията стълбите биват два типа:
- монолитни – излети от бетон и облицовани с камък, плочки, ламинат, паркет, масивно дърво и др.;
- самоносещи стълби.

За облицовката на стъпалата при монолитните стълби могат да се използват декоративни мазилки за челата, дърво, камък, плочки, стъкло, различни метали, МДФ с фурнир или боя, ламиниран или естествен паркет.
При втория вариант носещите конструкции могат да са от различни материали – от черна или неръждаема стомана, дърво, стъкло, месинг, алуминий, а стъпалата могат да са от рифелова ламарина, дърво, стъкло, камък, гумирани облицовъчни настилки и комбинирани.
Всеки един от материалите има своя специфика и уникални характеристики, а изборът на материал се определя от конкретната цел: камъкът е с голяма твърдост и неповторима визия, дървото осигурява топлина, металът създава характерен дизайн, а стъклото – изчистени линии.

Голямото разнообразие на материали допуска различни комбинации при изработката на стълбите. При бетонните стълби обикновено се практикува обличане с естествени каменни плочи, гранитогрес, теракота, ламинат, дърво и др. При самоносещите стълби конструкцията е от метал или дърво, а носимите части като стъпала и парапети са от метал, дърво, стъкло или камък. Не се изключват и нестандартни решения, например стъкленият парапет да функционира като носещ конструктивен елемент .

Водещи в здравината на носещите конструкции са бетонът, стоманата и дървото, а при стъпалата са камъкът, гранитогресът, металът, масивното дърво, стъклото. Най-разпространените комбинации са: бетон и камък, метал с каменни стъпала или масивно дърво. Много е важно дали стълбата е екстериорна или интериорна. Местоположението създава някои ограничения в използването на различните материали или налага по-различна обработка на черния метал и дървото, ако са екстериорни. Затова например неръждаемата стомана е чудесен материал за изпълнение на всякакви видове стълби, защото е устойчива на атмосферни влияния, много здрава и същевременно податлива на обработка. Една такава конструкция може да носи каменни, стъклени, дървени стъпала и да е както здрава и надеждна, така и красива.

Ако се налага изграждане на стълба в стара къща, където не е имало преди, трябва да се прецени конкретният случай. При старите къщи обикновено има два вида стълби: външни и вътрешни. При външните стълби, долепени до къщата или чардака, има доста решения – може да се изгради изцяло каменна, комбинирана с масивно дърво, метал, права, Г-образна или повита стълба. При вътрешните е по-деликатно, защото трябва да се съобразят следните дадености: размера на помещенията и вида на пода (тавана), който трябва да се пробие. В доста от случаите нивото, на което ще се прави отворът, не е отлята бетонна плоча, а е гредоред. Тогава или се изгражда права стълба между две надлъжни греди (ако позволява ширината и дължината на отвора), или се прекъсва някоя от носещите греди и конструктивно се укрепва отворът.

Всеки вид стълба има свои преимущества и недостатъци, но винаги една от тях е най-подходяща за конкретната ситуация. Най-удобната стълба е правата, но тя изисква много дълъг прав отвор (обикновено непостижим), следват Г- и П-образните решения. При тях се сменя посоката на ходовата линия и е добре обръщането да става чрез площадка В повечето случаи с цел пестене на пространство тези обръщания се постигат с ветрилообразни стъпала. Това на свой ред прави стълбата опасна за ходене, когато ходещият стъпва в тясната и плитка част на стъпалото. В този тип стълби се допускат и най-лошите грешки, а именно неправилното разпределяне на ветрилообразните стъпала спрямо ходовата линия на правите.

Друг вид стълби са изцяло витите, най-често около един централен пилон. Тяхното предимство е малкият отвор и специфичен дизайн, а недостатъците са по-голяма височина за преодоляване на стъпалата, евентуално появяване на световъртеж (при по-бързо слизане) и опасност от подхлъзване.

Пачи крак е най-опасната стълба заради своите разместени стъпала и голям наклон. Трябва да се внимава с кой крак къде се стъпва, но при професионално изпълнение тази стълба е незаменимо решение предвид малкия отвор, който е необходим за нейното изграждане. Вит пачи крак е най-опасната стълба и не е препоръчително да се изпълнява в къщата, но нужният отвор за нея е недостижим от никоя друга позиционирана стълба. На последно място са стълбите тип капандура или още спускаща се и разтягаща се стълба. Този тип стълби не са удобни, но се прибягва до тях, когато са единствено възможно решение, не се ползват често и трябва да се използват внимателно.

Стълбите с дървена облицовка и самоносещите дървени стълби изискват защитно покритие с цел предпазване на дървесината от различни вредители. Това става с различни продукти, основно лакове и масла. С течение на времето в зависимост от интензитета и начина на експлоатация покритията на стълбите се износват и следва да се опресняват. За да се удължи срокът на експлоатация, е нужно да се знае, че ходенето с обувки е нежелателно поради абразивните частици, останали по подметките, които драскат и нараняват повърхностния слой. Токовете на обувките също повреждат стъпалата. Почистването на стълбите с подходящи препарати значително помага за дългата им експлоатация, без да се налага освежаване или корекции.

Почти всички стъпала, независимо от вида на стълбата, са изключително равни и гладки, често и със заоблени предни ръбове. Това им качество ги прави по-лесни за поддръжка и особено красиви, но също така крие опасност от подхлъзване. За да се предотврати подобен инцидент както на обществени места, така и в домашни условия, се поставят различни видове абразивни ленти. Друго много практично решение са металните лайстни, предназначени за покриване на предния ръб на стъпалата. Те допълнително предпазват най-износващия се участък – предния ръб на стъпалото. Тяхното разнообразие дава възможност за стилова връзка с дизайна на стълбата и общия проект.

Друго покритие са пътеките или отделните ленти кече за всяко стъпало. При този способ хлъзгането става почти невъзможно. Те могат да са свалят, перат и отново да се поставят безпроблемно...

Източник: ОЩЕ ЗА КЪЩАТА