Нискоенергийна е тази сграда, която при различни климатични условия на континента се нуждае от 30 до 70 квтч/кв. м. енергия за отопление или охлаждане за цяла година. Това се равнява на 3 до 7 л. течни горива или на 3 до 7 куб. м. природен газ за единица площ.
Следващата по-висока категория нискоенергийни сгради са т. нар. 3-литрови къщи. Това е сграда, която се нуждае от 3 л. течно гориво или 3 куб. м. природен газ, или по-малко от 30 квтч за 1 кв. м. жилищна площ за целогодишна климатизация. Такива сгради вече масово се строят със сглобяеми елементи и дървена носеща конструкция. При тези сгради има и повишени изисквания към прозорците, които трябва да са от дърво или пластмаса с трислоен стъклопакет.
Най-високата категория нискоенергийна сграда е т. нар. пасивна къща. При нея разходите на енергия за поддържане на микроклимата са под 10 квтч/ кв. м. жилищна площ в годината. За управлението и функционирането на подобни къщи има изградени специални компютърни системи и програми.
Инвестицията за построяването на пасивна къща се изплаща за 15 години, твърди инж. Галин Радославов, управител на "Гейт Радославов" ЕООД. Основният принцип на изграждането на сградите от този тип е да се постигне минимално излъчване на енергия. По тази причина те се проектират без тераси и излишни чупки.
Южната фасада на постройката има най-много прозорци, а на северната - по правило нито един. Дограмата, която се монтира в "пасивните" къщи е с най-висок клас на изолираща способност, обикновено от РVС с пълнеж от полиуретан. Стените на сградата са от панели, направени от леки материали, които също не допускат излъчването на топлина в пространството.
Максималната изолация е една от предпоставките къщата да консумира много малко енергия за отопление и вентилация. Сградата е снабдена с автономна вентилационна система и така се намаляват до минимум рисковете от изстиване или прегряване (през лятото) на вътрешните помещения. 
За да бъде една къща пасивна, консумацията на енергия трябва да е 4 пъти по-ниска от съществуващите евронорми. Една от предпоставките е използването на електрически уреди от клас А. Според европейските стандарти за изграждане на "пасивни" сгради комбинираната първична енергия за 1 кв. м жилищна площ за отопление, топла вода и електричество за домакинство не трябва да достига 120 кВт/ч годишно. Ниската консумация на енергия предполага и възможността да се използват соларни елементи и други подобни алтернативни източници.
1500-1600 лв. на квадрат е цената в България на пасивните къщи, изградени от "сандвич панели", заедно с цялата климатична инсталация. Толкова излиза най-малко и новопостроен апартамент в столицата според инж. Радославов. Най-удачно е да се инвестира в "пасивна" къща над 120-150 кв. м. За това в Германия се правят кооперации от 4 просторни апартамента и разходите им за експлоатацията излизат по около 50 евро на месец.
Всяка сграда може да стане пасивна, но въпросът е къде ще се сложи дебелият пласт изолация, който е не по-малък от 25 см. Ако е само отвън, трябва да се реши проблемът със закрепването. При положение, че се монтира отвътре, се губи ефектът на термоинерцията на тухлените стени. Принципът, прилаган най-често, е използването на сглобяеми елементи, при които изолацията е в самите стени. Причината е, че в класическите конструкции на зданията има прекалено много елементи, които са термомостове и оттам "изтича" топлина. Един от основните принципи е къщата да е отделена от основите и да се прави от елементи с много добри изолационни качества. В една сграда най-много енергия се губи от покрива, таваните и подовете. При изливането на фундамента на пасивната къща под него се слага изолация, която да го отдели от почвата. Пасивните къщи от сглобяеми елементи се изграждат върху фундамента за 5-6 дни. След монтажа във вътрешните помещения се довършват само настилките.
Климатичната система на пасивните и нискоенергийните сгради се изпълнява по начин, позволяващ и максимално използване на алтернативни източници на енергия. Сред най-употребяваните са слънчевите колектори за подгряване на вода. Наред с тях обаче активно се използва и температурата на земната повърхност.
Въздухът в климатика на пасивната къща преминава през топлообменник. Част от него представлява система от тръби, заровени в земята, като по този начин се използва топлината на земята. Известно е, че температурата на почвата на 100-150 см. е постоянна - между 5 и 10°С. През лятото въздухът от вентилационната система се нагнетява в тръби, заровени в почвата, и така се охлажда, след което се връща през филтрите в помещенията. През студените месеци въздухът се загрява до известна степен от топлината на земята. След това е нужна много по-малко енергия за загряването му до необходимата температура от 20 или 22°С, преди да бъде "пуснат" в помещенията. В Япония и Исландия много ефективно се използва и геотермалната енергия. През студените месеци горещата вода от земните недра директно отоплява сградите.
Задължителните елементи на пасивните къщи:
- Суперизолация и компактна форма на пасивната къща.
- Южна ориентация и липса на засенчване: Пасивното използване на слънчевата енергия е задължителен фактор в проектирането.
- Профилите за дограма и стъклопакет да са енергоефективни.
- Изтичането на въздух през неуплътнени пролуки не надвишава 0.6 пъти вътрешния обем на къщата на час.
- Пасивно предварително затопляне на свежия въздух, чрез преминаването му през подземни тръби.
- Високоефективно използване на топлия отработен въздух чрез топлобменник (рекуператор): Голяма част от топлината на използвания в къщата въздух се предава на влизащия свеж въздух (к.п.д. над 80%).
- Доставка на топла вода чрез използване на възобновяеми източници - слънчеви колектори или термопомпи доставят енергия за топла вода.
- Използване на енергоспестяващи домакински уреди.
в. Монитор
